Още един ден. Още надежда. Докога ще се надявам и ще вярвам в следващия ден?
Идва вечерта и всичко угасва. Зная, че съм прохабил още един ден. Празен.
Скован съм. Сковал съм се. В себе си. В собствените си разбирания. Разбирания на разбирач. Явно уроците да си смирен, да си добър и да си знаеш мястото са правилни. Започвам да виждам грешки от миналото, които (започвам да) вярвам, че определят настоящето. Възходът води до падение разбира се.
Цял живот давам всичко и катеря. Толкова усилия, нищо даром. За да мога да усещам ясно клишето "тишината е толкова оглушителна".
Comments
Post a Comment