Аз съм този, който вече не вижда възможностите.
Казват, че повечето неща се променят. А хората? Те сменят маските, защото винаги дълбоко в себе си носят своята същност.
Знам ли? Чудя се как може животът да е толкова променлив. Горе, долу, ляво, дясно. Лашка те, лашкаш се. Нещата се променят във времето, като променят хората, които сменят маските си. Никога обаче не можеш да надскочиш това, което ти е отредено. Възможностите са ограничени. Не като бройка, а като същина. Предоставя ти се това, което си ти.
И както ресурсите са изчерпаеми и невъзобновяеми, така и възможностите. Всяко нещо си има своя край. Нещата се променят, като променят теб. И последната маска пада.
Безпътица.
Безпътица за този без маската.

Помня този ден преди пет години. Когато пътят бе пред мен, пълен с възможности. И маски.

Коментари

Популярни публикации от този блог

My 10 for January 2018

My Top 10 for February 2018

MY TOP 10 FOR MAY 2018