Три кафета по-късно и три поста, осъзнавам, че този блог заприличва на "Романтичния егоист" на Бегбеде. Книга, която не довърших. Не познавам френския хайлайф и не ме интересува. Дори ми е скучно да чета за преекспонираните мрънкания на презадоволения бохем Оливие...не - Оскар. Оскар, да.
О, Бегбеде е толкова overrated. Всичко, освен 9.99 и Любовта трае три години, не става за нищо. Всичко се повтаря, знам какво да очаквам. Трябва винаги да съжалявам главния герой за неговите презадоволени страдания.
Да, когато четох въпросните две добри книги преди 12 години, аз бях наистина част от тях. Преживявах ги, бях главния герой, защото странните обстоятелства в реалия живот си играеха своята магическа игра. Копнеех да съм всеможещия и всезнаещ рекламист, после скитах безцелно из града. Сега обаче ми идва в повече. Ако обаче някой зачете този блог, със сигурност ще почувства същото като мен сега.
Или аз съм на път да бъда признат също като Бегбеде, или съм толкова жалък като неговите герои!

Коментари

Популярни публикации от този блог

My 10 for January 2018

My Top 10 for February 2018

MY TOP 10 FOR MAY 2018