Топла априлска вечер през 2017. Концерт на култова блек група в столичен клуб. Mayhem. Блек група, преди Великден. Когато обявиха шоуто през декември (2016), си казах - ей това е! По същото време гледах друга култова блек група - Dark Funeral, но преди Коледа.
Още тогава си казах, че има групи, които не трябва да се гледат на живо. Особено такива, които са получили култов статут преди 22-23 години, когато стилът се е развивал и е бил обгърнат в загадъчност, и когато достъпът до музиката и групите не е бил толкова свободен заради Глобалната Мрежа. Тогава липсата на достатъчно информация създаваше легенди и превръщаше членовете на бандите в ми(с)тични същества, които живеят в собствено парче кралство от преизподнята.
Албумите бяха трудни за намиране. Обложките бяха черно-бели, снимани на ксерокс. Качеството на записите бе посредствено. И все пак това създаваше онази тръпка, която преливаше във истински възторг и гордост, когато си пуснеш касетката вкъщи. Така музиката наистина можеше да се преживее. 
Едно време чакахме която и да е група да благоволи да дойде в България. Сега концерти има всеки ден, което убива фенщината и води до тотално пресищане. 
За Mayhem сякаш всичко е казано и изписано. Заради всички свързани с бандата събития, хора и изкомпозирани във времето песни, те са (бяха?) основоположници. 25 години по-късно обаче има разлика. Стилът (вече) не предполага живо изпълнение. Култът, възторгът, усещането се губят сред замазани от дистерите тонове и акорди, и неясни вокали, които се губят сред шума. 
И двата концрета бяха слаби. Заради всичко казано по-горе. Особено априлският. В него се изгуби целия култ към групата. Като започнем от облеклата - раса, които отдавна се използват от други групи, минем през краткия репертоар (независимо, че се знаеше какво ще свирят), продължим през звука, който не беше добър и правеше най-добрите детайли от парчетата да липсват. И като цяло самите композиции, които трябва да се преживеят по друг начин. Да се усетят. Заради тъмните нюанси на осветлението и обгърнатите в пушеци (мъгла) фигури на музикантите, се изгуби връзката с тях по време на лайв. Това е тенденция, която наблюдавам обаче от едно известно време. Театралността пък ми изглеждаше гротескно. 
Разбира се, че подкрепям бандите. Резултатът е тениска и cd на Mayhem, както и cd на Inferno. Защото вкъщи всичко ще звучи по-добре.
Да, има групи, които не трябва да се гледат на живо. След като вече взех решение да не посещавам фестивали с един куп групи и изчакване, смятам, че ще променя подхода си и към концертите на една банда + съпорт. Трябва да можеш да запееш, да усетиш музиката, да почувстваш енергията в самите музиканти. Това е магията. 
Митовете и мистерията за De Mysteriis Dom Sathanas са развенчани.



Коментари

Популярни публикации от този блог

My 10 for January 2018

My Top 10 for February 2018

MY TOP 10 FOR MARCH 2018