Преброените дни

Вчера Slayer обявиха прощално световно турне, след което спират с музиката. Rush също обявиха края на своята кариера. И докато за канадците беше ясно от години, то за Slayer си бе сякаш изненада. Въпреки смъртта на Ханеман, и сравнително по-слабите албуми след Seasons in the abyss, бандата значи много за всеки фен на тежката музика.
Всъщност краят на Slayer и Rush е само един от поводите, които ме провокираха да напиша тези няколко реда. Другият - физическата смърт на многото  иконични поп- и рок-музиканти в рамките на последните няколко години. Няма да назовавам имена, всеки сам за себе си е открил липсата на един или друг творец. Изглежда, че цяло едно поколение от нас остава без своите идоли. Големите все още активни банди изглеждат уморени и дните им също са преброени. Любимата музика значително застарява, независимо, че през последните години преживява ренесанс. Всички ние сме преходни и за кратко тук.
Вълнува ме темата за самата музика. Притеснява ме празнотата, която оставят след себе си тези таланти. Израснал съм с много групи и солови артисти, и сякаш приемах за даденост, че нова музика от тях винаги ще има. Нещо повече, имената им се превърнаха в култ, в основа на която се разви още едно цяло поколение музикални артисти. Това поколение обаче сякаш не посужи за основа на трето такова поколение, и не бяха създадени онези запомнящи се мелодии от преди това. Да, може би съм носталгик в онзи смисъл, че ми липсва емоцията от отркитието на нов албум или група, които съм търсил, чакал или мечтал. Наблюдавам от много близо обаче какво се случва на сцената във всеки един момент от настоящето.
Тук има два основни момента. Първият, култувите групи албуми винаги ще ги има и можем да се наслаждаваме на тях в наследство. Не можем обаче да живеем само в миналото и само с тях. Вторият - сега няма ясно отличими големи банди, които да създават също толкова знакови творби както своите предшественици. Никога няма да бъдат повторени албумите от 70-те и 80-те (и дори някои от 90-те) в степента на своята значимост. Сякаш всичко вече е казано, направено, изсвирено. Често новите банди по-скоро смесват стилове, за да представята нещо "ново", без то да бъде основа за развитите.
Възможностите, които предоставят дигитализацията и технологиите, позволяват всяка банда да е достъпна за всеки, а това допълнително убива изграждането на статус. Преди около всяка банда имаше мит, легенда, история. Сега има поза, капитал.
Моите наблюдения показват, че все така обаче изникват неочаквано добри албуми, но само за онези, които търсят. Има групи, които тласкат музиката в нови територии, изследват ги и добавят иновации. Нещо повече, ъндърграунът към днешна дата е огромен, и може би там е истината за много от дълбаещите в тежката музика. Преди два дни бях на концерт на достатъчно неизвестни за голяма част от феновете банди. Имаше не повече от стотина човека публика. Четирите групи бяха изключителни. Можех да видя искрата. Това обаче ще остане скрито за масовата публика. 
Още един нюанс -  повечето концерти се посещават от все повече застаряващи фенове, носталгици (като мен), които искат да запазят любимата музика жива. Да преживеят емоцията, която само мелодиите могат да създадат. Разбира се, че има и младежи, но средната възраст на публиката значително се е повишила.
Какво ще стане с тежката музика когато всички тези големи групи кажат край? Ще продължат ли поколенията след нас да им се наслаждават така както ние? Какво ще бъде влиянието на по-новите банди?
Трябва да обичаш тази музика, за да намериш посоката за отговор. Той няма да е категоричен. На феновете ни остава да се наслаждаваме на старите класически записи, както и да ценим високо всичко ново и добро, което излиза на пазара. Да подкрепяме любимите артисти като купуваме тяхната музика или мърч, да подкрепяме бандите от ъндърграунда, дори само като говорим за тях, да посещаваме концертите.
Колекционирането на музика е вълнуващо преживяване. Откриването на нови групи - също. Препоръчвам на всеки да опита и да "копае" на все по-дълбоко. Има толкова много музика, а само един живот. Нека им се насладим сега, защото всичко има своя край.