COUNT VLAD'S AOTY LIST OF 2023

Топла априлска вечер през 2017. Концерт на култова блек група в столичен клуб. Mayhem. Блек група, преди Великден. Когато обявиха шоуто през декември (2016), си казах - ей това е! По същото време гледах друга култова блек група - Dark Funeral, но преди Коледа.

Още тогава си казах, че има групи, които не трябва да се гледат на живо. Особено такива, които са получили култов статут преди 22-23 години, когато стилът се е развивал и е бил обгърнат в загадъчност, и когато достъпът до музиката и групите не е бил толкова свободен заради Глобалната Мрежа. Тогава липсата на достатъчно информация създаваше легенди и превръщаше членовете на бандите в ми(с)тични същества, които живеят в собствено парче кралство от преизподнята.

Албумите бяха трудни за намиране. Обложките бяха черно-бели, снимани на ксерокс. Качеството на записите бе посредствено. И все пак това създаваше онази тръпка, която преливаше във истински възторг и гордост, когато си пуснеш касетката вкъщи. Така музиката наистина можеше да се преживее. 

Едно време чакахме която и да е група да благоволи да дойде в България. Сега концерти има всеки ден, което убива фенщината и води до тотално пресищане. 

За Mayhem сякаш всичко е казано и изписано. Заради всички свързани с бандата събития, хора и изкомпозирани във времето песни, те са (бяха?) основоположници. 25 години по-късно обаче има разлика. Стилът (вече) не предполага живо изпълнение. Култът, възторгът, усещането се губят сред замазани от дистерите тонове и акорди, и неясни вокали, които се губят сред шума. 

И двата концрета бяха слаби. Заради всичко казано по-горе. Особено априлският. В него се изгуби целия култ към групата. Като започнем от облеклата - раса, които отдавна се използват от други групи, минем през краткия репертоар (независимо, че се знаеше какво ще свирят), продължим през звука, който не беше добър и правеше най-добрите детайли от парчетата да липсват. И като цяло самите композиции, които трябва да се преживеят по друг начин. Да се усетят. Заради тъмните нюанси на осветлението и обгърнатите в пушеци (мъгла) фигури на музикантите, се изгуби връзката с тях по време на лайв. Това е тенденция, която наблюдавам обаче от едно известно време. Театралността пък ми изглеждаше гротескно. 

Разбира се, че подкрепям бандите. Резултатът е тениска и cd на Mayhem, както и cd на Inferno. Защото вкъщи всичко ще звучи по-добре.

Да, има групи, които не трябва да се гледат на живо. След като вече взех решение да не посещавам фестивали с един куп групи и изчакване, смятам, че ще променя подхода си и към концертите на една банда + съпорт. Трябва да можеш да запееш, да усетиш музиката, да почувстваш енергията в самите музиканти. Това е магията. 

Митовете и мистерията за De Mysteriis Dom Sathanas са развенчани.